д-р Димитър Фидошев
След като се направи пътя за КПП Илинден, все повече граждани от района и страната от любопитство пътуват в това направление, въпреки ограниченията на Гранична полиция. Районът е интересен и се открояват чудни гледки към долината на река Места, склоновете на Южен Пирин, Славянка (Али ботуш), Стъргач и Родопите. С откриването на този българо-гръцки граничен пункт ще се увеличи и потока от чужди пътници и туристи. Какво прави впечатление обаче след село Садово? Голите баири, пороища, дерето, сипеи с камъни и тук таме изхвърлени домашни отпадъци. Всичко това контрастира на хубавата запазена борова гора около КПП-то. Явно в недалечното минало и по тези голи баири е имало гора, но безмилостната сеч я е превърнала в гола пустош. Козите и овцете са подпомогнали в лошия смисъл на думата този процес, за да останат тук таме само малки шубраци. Според възрастни хора от с. Садово през 50-60-те години на миналия век, в този район се е провела така наречената „санитарна сеч”, за да може по-лесно да се откриват и залавят дръзналите да преминат Българо-гръцката граница граждани или както ги наричали по онова време „диверсанти” или „изменници на родината”. Но нещата са вече коренно променени и живеем при съвсем друга политическа обстановка в страната и на Балканите.
Нищо не пречи в този район да се засадят дървесни видове и в недалечно бъдеще да израсне една смесена гора за чудо и приказ! Ясно е, че в района има и много частни вили, но те са съвсем малко в сравнение с голите безстопанствени терени. Целта на залесяването е да се намали повърхностния воден поток, да се подобрят ландшафтът и условията за туристически отдих, както и да се спрат ерозийните процеси. Ще се разшири и пчелната паша, ще се създаде възможност за размножаване на дивеч, производство на дървесина, събиране на диви плодове и гъби. Да не говорим, че зелената природа ни обновява не само с чистия въздух, но и ни освежава със зеления си цвят, който действа на зрението като мехлем, а и с неразгаданото до сега от учените позитивно излъчване. Затова е необходимо да се изготви лесоустройствен план от лесничейството в Гоце Делчев или общината на гр. Хаджидимово и да се кандидатства пред съответните институции за средства за реализирането му. Още повече, че такива проекти се финансират и от фондове на ЕС, а защо не и като българо-гръцки проект. Явно е необходима инициатива и от къде ще дойде, това трябва да решат местните държавни и общински власти. Вярвам, че и населението под формата на Седмици на гората, също ще се включи в такава инициатива. На първо време може да се направи така нареченото украсно залесяване покрай пътя с подходящи площадки за спиране за краткотраен отдих и хранене. В това отношение районът има традиции, тъй като в годините израснаха истински майстори-художници на зелената палитра и строители на чешми със студена вода. Един от тях е инж. Иван Радойков, дългогодишен директор на Горско стопанство гр. Гоце Делчев и републикански първенец по залесяване. Неговият опит и знания вярвам, че ще бъдат от полза при изготвяне на лесоустройствения план, за да се кандидатства за реализирането му. Неговите залесявания са истински живи картини в Неврокопско. Зашото дните си минават и остава това, което сме създали, в случая залесили. И една нашенска особеност - българските гори са унищожени не само заради дървесината, а и от пашата.
Безразборната „свободна” паша е решаващ фактор за състоянието на горите в България. Така е било, така е и сега, затова трябва да се вземат мерки и в това отношение. Само така можем да се надяваме, че след години по тези места няма да има само келяви шубраци, а млада хубава гора с различни дървесни видове, с беседки, чешмички, кошчета за отпадъци, табелки... Нали мисията на човек е да твори, а не да руши!
__________________________________________________
Статията "Да не забравим залесяването" излезе във вестник "Хроника" гр. Гоце Делчев, бр.180, стр.3 от 15-21.06.2005 г.
По наша молба я публикуваме в сайта ни с разрешението на нейния автор, д-р Димитър Фидошев, за което му изказваме сърдечна благодарност. По негови думи повече от 15 години в района не е правено залесяване, на което заслужава да обърнем сериозно внимание. |
