Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Едно много старо сказание. Северен Пирин (3)
Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

Да не забравим залесяването
мнение от Екология
дата: 2005-06-28 10:48:57
показвания: 4123

д-р Димитър Фидошев
След като се направи пътя за КПП Илинден, все повече граждани от района и страната от любопитство пътуват в това направление, въпреки ограниченията на Гранична полиция. Районът е интересен и се открояват чудни гледки към долината на река Места, склоновете на Южен Пирин, Славянка (Али ботуш), Стъргач и Родопите. С откриването на този българо-гръцки граничен пункт ще се увеличи и потока от чужди пътници и туристи. Какво прави впечатление обаче след село Садово? Голите баири, пороища, дерето, сипеи с камъни и тук таме изхвърлени домашни отпадъци. Всичко това контрастира на хубавата запазена борова гора около КПП-то. Явно в недалечното минало и по тези голи баири е имало гора, но безмилостната сеч я е превърнала в гола пустош. Козите и овцете са подпомогнали в лошия смисъл на думата този процес, за да останат тук таме само малки шубраци. Според възрастни хора от с. Садово през 50-60-те години на миналия век, в този район се е провела така наречената „санитарна сеч”, за да може по-лесно да се откриват и залавят дръзналите да преминат Българо-гръцката граница граждани или както ги наричали по онова време „диверсанти” или „изменници на родината”. Но нещата са вече коренно променени и живеем при съвсем друга политическа обстановка в страната и на Балканите.

Нищо не пречи в този район да се засадят дървесни видове и в недалечно бъдеще да израсне една смесена гора за чудо и приказ! Ясно е, че в района има и много частни вили, но те са съвсем малко в сравнение с голите безстопанствени терени. Целта на залесяването е да се намали повърхностния воден поток, да се подобрят ландшафтът и условията за туристически отдих, както и да се спрат ерозийните процеси. Ще се разшири и пчелната паша, ще се създаде възможност за размножаване на дивеч, производство на дървесина, събиране на диви плодове и гъби. Да не говорим, че зелената природа ни обновява не само с чистия въздух, но и ни освежава със зеления си цвят, който действа на зрението като мехлем, а и с неразгаданото до сега от учените позитивно излъчване. Затова е необходимо да се изготви лесоустройствен план от лесничейството в Гоце Делчев или общината на гр. Хаджидимово и да се кандидатства пред съответните институции за средства за реализирането му. Още повече, че такива проекти се финансират и от фондове на ЕС, а защо не и като българо-гръцки проект. Явно е необходима инициатива и от къде ще дойде, това трябва да решат местните държавни и общински власти. Вярвам, че и населението под формата на Седмици на гората, също ще се включи в такава инициатива. На първо време може да се направи така нареченото украсно залесяване покрай пътя с подходящи площадки за спиране за краткотраен отдих и хранене. В това отношение районът има традиции, тъй като в годините израснаха истински майстори-художници на зелената палитра и строители на чешми със студена вода. Един от тях е инж. Иван Радойков, дългогодишен директор на Горско стопанство гр. Гоце Делчев и републикански първенец по залесяване. Неговият опит и знания вярвам, че ще бъдат от полза при изготвяне на лесоустройствения план, за да се кандидатства за реализирането му. Неговите залесявания са истински живи картини в Неврокопско. Зашото дните си минават и остава това, което сме създали, в случая залесили. И една нашенска особеност - българските гори са унищожени не само заради дървесината, а и от пашата.

Безразборната „свободна” паша е решаващ фактор за състоянието на горите в България. Така е било, така е и сега, затова трябва да се вземат мерки и в това отношение. Само така можем да се надяваме, че след години по тези места няма да има само келяви шубраци, а млада хубава гора с различни дървесни видове, с беседки, чешмички, кошчета за отпадъци, табелки... Нали мисията на човек е да твори, а не да руши!
__________________________________________________
Статията "Да не забравим залесяването" излезе във вестник "Хроника" гр. Гоце Делчев, бр.180, стр.3 от 15-21.06.2005 г.
По наша молба я публикуваме в сайта ни с разрешението на нейния автор, д-р Димитър Фидошев, за което му изказваме сърдечна благодарност. По негови думи повече от 15 години в района не е правено залесяване, на което заслужава да обърнем сериозно внимание.

дата: 2005-06-28 10:48:57

Коментари

#1
Ралица Петрова
2005-10-05 00:33:47

Статията е много добра, има силни пунктове, но за непознавача не става ясно по какъв точно начин са навредили домашните животни на горите. Какъв е техният " принос " ? Ще съм Ви благодарна, ако ми отговорите.


#2
Николай
2005-10-05 10:27:17
oreliak.e-psylon.net

Здравейте Ралица,

Ще попитам автора, точно какво е имал в предвид, когато е писал за домашните животни и ако е нещо по-различно от това, което сега ще напиша, се ангажирам да публикувам и неговоро мнение.

Предполагам е имал предвид следното: Домашните животни, най-вече козите за изкарвани на паша в сечищата, където естествено първо се появяват вторични тревни видове. С времето гората има потенциал да се самовъзстанови, като се развива издънкова гора. В района, за който се говори в статията първичната гора е дъбова (в момента не мога да кажа точно, от кои видове дъб), която се възстановява доста трудно. Личните ми наблюдения са, че дъбът има трудности в първите 5-6 години, и ако до тогава не закелявее става нормално развито дърво. Точно тук е ролята на козите. По склоновете около КПП Илинден е доста засушливо и единствената свежа паша за дърветата и храстите. Овцете избират само трева, но козите са всеядни. Освен листата на храстите и дърветата те ядат и едногодишните клонки, а зимата унищожават другодишни, а като приключат с тях започват да ядат кората. Гледката е доста неприятна, когато човек види младо дърво останало без кора - все едно човек с нож я е одялал. Оттам и пречката за възстановяването на гората. Има огромни площи в Гоцеделчевско, където поради тази причина има само келява гора, която прилича по-скоро на храсталак, а единствения вид който успява да си намери място там става хвойната, която се появява вторично и има защитен механизъм - бодливите си и твърди листа.

Надявам се отговорът ми да ви е задоволил. С най-голямо удоволствие ще отговорим и на други ваши питания.


#3
MARIO IVANOV
2006-05-17 11:47:59

po -krasivo ot nasite planini nqme,niide po sveta



Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 136
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2021

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg