|
 |
Стара планина в цифри
Страница посвена на Стара планина с автор Димитър Рашев. Това е мястото където любителите на цифри и всякакви любопитни неща свързани с Балкана могат да намерят. Ще им хареса обезателно. |
дата: 2005-10-26 15:48:15

 #1 |
Добра идея, но .....
1. Много по-разпространено е мнението, че Западна Стара планина е до Златишкия проход (Кашана)
2. Имената Мазалат и Амбарица не може да са в скоби. Това са истинските имена
3. Има два водопада Скакля - нужно е пояснение. Също и за двата "Скока"
4. Не видях водопада Боров камък - дано пропускът е мой
5. Карловското пръскало и Водопадът до х.Левски са едно и също нещо | |
|

 #2 |
1.Това, че е по-разпространено(дали?), хич не е достатъчно, както и влиянието на административното деление на България.Виж картата! Подобни спорове е имало и за границата м/у Рила и Родопи, например.
2.За Мазалат и Амбарица съм напълно съгласен, и аз така си ги знам! Ще коригирам. През един период от време другите са били официални...
3.и 4.Ако имаш автентични данни - пиши, ще ги включа! Далеч, далеч не съм бил навсякъде, за съжаление...
5.Карловското пръскало и Водопадът до х.Левски не са едно и също нещо! Особено според картата "Троянски Балкан" изд.ПСС,1997г.
При "основния ремонт" на страничката ще бъдат нанесени множество корекции. | |
|

 #3 |
До Кашана е ясно.
Връх Амбарица правилно е в скоби. Това си е Връх Левски. Щом има Връх Ботев, ще има и Връх Левски, разберете го това! Не може едното да е Ботев, а другото Амбарица след като и двете са преименувани през 1942 година. Ако ще е Амбарица, то тогава трябва да е и Юмрук чал. Някой да казва на Ботев Юмрук чал? Амбарица не може да бъде нищо друго освен име на хижа и салам!
Има два Карловски водопада - Сучурум, в края на града и този до х. Васил Левски. | |
|

 #4 |
Фактически си прав - не съм чул да са им възвръщали имената. Това пък е моят начин да въздействам на хората чрез личното си мнение. Ти ще кажеш, дали дали това се преследва от закона! :-) | |
|

 #5 |
Никола Мандаджиев (Карлово) |
Както си пише в името ми съм от Карлово и ще поясня
В самия град, водопада който се намира в непосредствена близост до ВЕЦ-а се казва Сучурума, просто местните го наричат водопада за по лесно.
Такова като два карловски водопада не съществува освен ако нямате впредвид Стария Сучурум (намира се нагоре по течението на реката, беше достъпен по еко пътеката "Адреналин")
Карловското пръскало се намира до хижа Левски както всички знаете.
| |
|

 #6 |
Скакля - намира се във Врачанския Балкан, Западна Стара Планина, не е постоянен, височината му е 141м.
Боров Камък - Врачански Балкан, намира се над с. Згориград. До него води екопътека - височина 50м. | |
|

 #7 |
За Скакля знам, но както си споменал не е постоянен. По същата причина ще премахна Сухото пръскало. Тази Скакля, която е написана в сайта е до гара Бов, предполагам включително долната част(стъпало), иначе имам данни че не надхвърля 65 метра. Всъщност, така ли е или греша? Имате ли по-достоверни данни? Той пресъхва ли през някой период от годината? | |
|

 #8 |
Ako niakoi se interesuva razpolagam s dosta snimki na nad 20 vodopada v stranata... | |
|

 #9 |
За водопада Врана вода - ако става въпрос за този близо до Етрополе, той няма 40 м в никакъв случай. Всъщност няма и 20.
Скакля на гара Бов също е непостоянен и лято-есен е рядкост да бъде хванат "работещ".
За големият Джендемски се спори много. Това е много трудно достъпен водопад и релефът му е такъв, че водата първо пада, после просто се хлъзга по скалите, което ката хората да спорят от коя до коя точка се смята за водопад. 120 метра са измерени от пада, до там, където водата видимо се успокоява.
http://www.photosafaribg.com/voddjend.jpg
Ето снимка, не обръщайте внимание, че отдолу пише Карловско пръскало. | |
|

 #10 |
И така е допустимо да се засича. Гледам чуждите големи водопади от по няколкостотин метра, много от тях не са "единични", също има и такива наклонени доста от отвеса. Гледам има още един критерий - височина на най-голямото стъпало, за многостъпалните. Например водопада на Манастирска река(този над аязмото) над Сопот е такъв. | |
|
|
|