Зимни олимпийски игри (ЗОИ) София 2014
Митове
Кандидатурата за домакинство на зимни олимпийски игри (ЗОИ) София 2014 http://www.sofia2014bg.org предлага:
1. Използването на природните ресурси на планините Витоша, Рила и Пирин за изграждане на нова спортна инфраструктура за провеждането на ЗОИ;
2. Даване тласък на икономиката в региони и обслужването в местата, в които ще се провеждат игрите;
3. Оптимизиране на съществуващата инфраструктура за провеждането на ЗОИ;
4. Създаване на нова спортна и обслужваща инфраструктура в големите жилищни комплекси
5. Цялостното преструктуриране и създаването на естетичен облик на София, като главен център за провеждане на Игрите (Витоша, Банско, Боровец);
6. Създаване на нови паркови места
Реалност
1. Заради уникалните си природа и ландшафт Витоша, Рила и Пирин са обявени за защитени територии. Построяването на нови ски-писти и съоръжения на тяхната територия нарушава националното и европейското законодателства. Кандидатурата не е преминала оценка на въздействието върху околната среда и не е публично обсъдена в нарушение на Закона за опазване на околната среда и водите. Предложените спортни съоръжения навлизат в територията на националните паркове "Пирин" и "Рила" и Природния парк "Витоша". Това погазва Закона за защитените територии, плановете за управление на парковете и ангажиментите на страната за опазване на бъдещата общоевропейска мрежа НАТУРА 2000.
2.На икономиката ще бъде „даден тласък“, ако природните ресурси се използват устойчиво – чрез развитие на щадящи форми на туризъм, от който печелят повече местни, малки и средни фирми. Европейската комисия днес предлага нов подход, целящ устойчива употреба на природните ресурси, които осигуряват нашето икономическо и социално развитие.
3.„Оптимизирането” на вече съществуващата инфраструктура чрез построяването на ски-зона Банско доведе до екологична катастрофа.
4.Инфраструктурата и естетическият облик на София ще се подобрят по-лесно и сигурно, ако предвижданите за олимпиадата 1.5 млрд лева бъдат вложени пряко в тези дейности! Само рекламата ще струва 7 млн. долара. Едва ли някой вярва, че България ще бъде избрана за домакин на ЗОИ. Защо тогава се харчат държавни средства?
Колко струва олимпиадата в действителност? Колко ще платим като данъкоплатци? Кой има изгода? Кой губи и кой печели? Кой управлява съоръженията след олимпиадата?
Разходите за провеждане на една олимпиада се изчисляват трудно и почти винаги реално изразходваните средства са повече от предвиденото. Организаторите на ЗОИ през 2010 г. в Канада отчитат вече преразход от 113 милиона щатски долара.
Защо се твърди, че няма губеща зимна олимпиада?
Защото, в случай че възникне дефицит в бюджета за подготовка, Държавата (т.е. всички ние) ще заплати разликата. Едва ли ще се намерят 1.25 млн. души, които да заплатят цена на билета 100 щатски долара, както е предвидено в кандидатурата. За сравнение – 1 млн. души общо са посетилите ЗОИ в Торино тази година като дните преди състезанията, за да не бъдат празни залите и пистите, билетите се продават по 3 евро на студенти и ученици.
София 2014 ще струва 2.644 млрд. лева. Държавата трябва да покрие евентуалната разлика между приходите и разходите с 1,5 млрд. лева. Това означава,че всеки от нас (включително деца, пенсионери, безработни, болни) ще плати по 200 лв. чрез данъци, орязано лечение или социална помощ.
Ски-зона Банско – мит и реалност!
http://www.bluelink.net/savepirin (снимки брутални от Банско).
Социално-икономическото изследване, проведено чрез анкетиране на местните жители в Банско, показва: очакванията на 67 % от местните хора не са удовлетворени. 48 % от местните считат, че качеството им на живот е същото, а за 18,5 % е дори много по-лошо. Сред проблемите, които се посочват са: разбити пътища, кална питейна вода, шум, прах, поскъпване на живота, проституция и повишена престъпност.
Местните хора печелят от продажба на недвижими имоти – еднократно и краткосрочно, като наследяват множество неблагоприятни последици:
Смачкване на малък и среден бизнес и налагане на монопол
Предаване на общинските интереси чрез внасяне на общинската земя в акционерното дружество, стопанисващо новите съоръжения, на цени десетократно по-ниски от пазарните.
Екологична катастрофа: ерозия и унищожен ландшафт (над 10 000 дка), голи сечи (над 2500 дка), унищожаване на местообитания, прогонване на диви животни и растения.
Построяването на ски зона Банско нарушава 9 конвенции и 6 закона. Национален парк “Пирин” е сред най-строго защитените природни територии в света – в него са забранени късането на цветя, риболова, лова и други човешки дейности.
Институции като Международния олимпийски комитет, Европейската комисия, Секретариатите на нарушените конвенции едва ли ще позволят ски зона Банско да бъде домакин на ЗОИ.
В подобни проекти най-лесно се инвестират съмнителни капитали. Банскалии бяха потресени от арестуването на собственика на хотел Танне през февруари 2006 г.
Супер Боровец – позицията на местните хора!
Голяма част от местните хора в Северна Рила не приемат проекта Супер Боровец, в който интересите на Общината се накърняват от частни инвеститори. Внесени са близо 2000 дка на цена 3.80 лв/кв.м при пазарна цена 60 лв/кв.м. 51 % от смесено акционерно дружество, което щеше да стопанисва проектирания курорт, щяха да бъдат собственост на Контракт 99 – еднолично дружество с ограничена отговорност на покойния Емил Кюлев. Днес местните хора се опитват да развалят договора. Поради данните за сериозни престъпления са подадени няколко сигнала до Прокуратурата. Очаква се проектът да бъде спрян.
Проект "Искровете"
Няколко месеца след неуспеха със Супер Боровец по инициатива на община Самоков се лансира подобен проект, който засяга селата Говедарци, Маджаре и Мала Църква. Проектът се свързва с известния (с мина Чукурово) бизнесмен Христо Ковачки. Общински съвет - Самоков вече прие няколко решения като повтаря схемата Супер Боровец.
За да задоволи големия интерес към развитие на алтернативния туризъм на местните хора, самоковската екологична организация „Еко Рила“ в партнъорство с Българска асоциация за алтернативен туризъм и За Земята разработи алтернативите на проекта Супер Боровец, представяйки ги в брошура и интернет страница http://www.ekorila.hit.bg.
Планове за ски курорти:
Пирин: Банско, Добринище и сливането им.
Рила: “Самоков- Боровец – Бели Искър” (Супер Боровец), “Искровете”, “Паничище – Езерата – вр. Кабул”, Семково
Стара планина: Берковица - Ком, Рибарица – Тетевен - Вежен, Узана
Родопи: Перелик, Чепеларе, “Велинград – Ракитово – вр. Сюткя”
Етапите на реализация са различни към настоящия момент. При реализирането на ½ от тези проекти, България ще предлага над 300 км ски писти. (само Банско в момента предлага над 60 км ски писти и пътища)
Глобално затопляне и нерантабилността на ски-курортите
Доклад на Програмата на ООН за околна среда (UNEP News Release 2003/68) показа, че много ски курорти са изправени пред икономически затруднения и дори фалит поради глобалното затопляне.) Около 60 % от швейцарските ски-курорти ще се считат нерантабилни. Ски курортите, разположени под 1500 м н.в., ще станат ненадеждни през следващите 30-50 години в резултат на глобалното затопляне. (В България над тази височина българските планини са защитени територии)
Производството на изкуствен сняг не е рентабилна инвестиция, тъй като се нуждае от огромни водни ресурси, електроенергия и минусови температури. По данни на Световен фонд за дивата природа - Италия за производството на изкуствен сняг за олимпиадата в Торино са били необходими 825 000 кубични метра вода (330 басейна с олимпийски размери – вода достатъчна за град с население 5000 души за една година). Снежната покривка, позволяваща каране на ски без изкуствен сняг, в Пирин, Рила и Витоша намалява всяка година. Последните години са отчетени 90 – 120 дни достатъчна снежна покривка.
Алтернативният и екологичен туризъм
Екологичният и алтернативен туризъм се развиват най-бързо и перспективно- средно с 4-5 % годишно. Те успешно съчетават защита на природата с политика за биологично земеделие и развитие на местната икономика. При щадящите форми на туризъм чрез развитие на малък и среден бизнес печелят местните хора в дългосрочен план: къщи за гости, еко и приключенски туризъм, местни атракции и фолклор. А природните ресурси се запазват за идните поколения.
Новите ски съоръжения ще разрушат естетическата стойност на пейзажа в планините. Планинските пейзажи са важен туристически ресурс, един от водещите мотиви за инвестиции и за международен туризъм.
Развивайки определен сектор от икономиката, трябва да сме сигурни, че свързаните с това въздействия, не надвишават самовъзстановителните възможности на околната среда, прекъсвайки естествените връзки между икономически растеж и използването на ресурси.
Зеленото богатство на България
Със запазената си дива природа и девствени гори България е на едно от първите места в Европа. За сравнение в Швейцария мечката е изчезнала още през 17 век. Ето защо чуждите туристи ценят изключително уникалния ландшафт и редки видове, които могат да срещнат у нас. (мечката)
Въпроси?
Защо се планират огромни ресурси за мероприятие със съмнителна изгода, при положение , че от наводненията в страната през последните две години щетите са за стотици милиони , а почти нищо не е възстановено?
Кой ще стопанисва изградените с държавни средства нови ски курорти?
Кой, ако не организирани чужди туристи ще посещават, станалите прекалено скъпи за българския джоб лъскави комплекси?
Има ли място за още хотели във вече прекалено застроените ни Банско и Боровец?
Как ще се решат проблемите с пречистване на отпадните води, твърдите битови отпадъци и средната годишна заетост от 30 % на легловата база, които стоят пред ски комплексите ни днес? При проекта Супер Боровец държавата трябва да вложи около 2 пъти повече за инфраструктура и пречиствателни съоръжения, отколкото инвеститора в ски съоръжения. Ифраструктурата ще бъде създадена години след като проблемите вече съществуват.
Защо в България се строят нови ски-курорти? Недвижимите имоти в новите курорти се продават “на зелено” - още преди построяването им на нищо неподозиращи чужденци на изключително високи цени. Последните проучвания показват отлив от пазара на недвижими имоти.
Ние сме Коалиция от 19 природозащитни организации и активни граждани и подкрепяме партньорства и бизнес инвестиции, които са от полза за природата и местните хора, работим за запазване на ценните български територии и видове, традиции и местен поминък. А вие?
1. Асоциация на парковете в България
2. Асоциация „Планини и хора”
3. Българска Фондация “Биоразнообразие”
4. Българска асоциация за алтернативен туризъм
5. Българско дружество за защита на птиците
6. Глобално партньорство по водите в България
7. Гражданско сдружение „Бели брези”
8. Дунавско-карпатската програма на WWF
9. Информационен и учебен център по екология
10. Национална асоциация по водите
11. СДП “Балкани”
12. Сдружение “За Земята”
13. Сдружение “Природен Фонд”
14. Сдружение „Еко – Рила” - Самоков
15. Съюз на специалисти по паркове и ландшафт в България
16. Туристическо екологично и природозащитно дружество "Ореляк"
17. Фондация ТАЙМ
18. Фондация „ЕкоОбщност”
19. Федерация Зелени Балкани
За контакти:
Катерина Раковска, Дунавско - Карпатска програма на WWF, тел. 02/865 61 30 krakovska@wwfdcp.bg,
Владимир Топчийски, Еко Рила, eko_rila@abv.bg, тел. 0722/ 24233, www.ekorila.hit.bg,
Цвета Христова, За Земята, cveta@zazemiata.org, www.zazemiata.org, 02/ 943 11 23
Лора Балева, БААТ, baat@spnet.net, 02/ 980 76 85, 989 05 38, www.alternative-tourism.org
|
