Тъкмо набарахме темпото и ей ти го пак Камен звъни. Отказали се от баирите и тръгнали по културно-масови мероприятия. Пожелахме си приятно прекарване и продължихме. Превалихме бързо билото на рида и се смъкнахме към Конарнико (Конярника). Тук беше първата почивка и раздумка на слънце.

Лениво излазихме до долината на Бела река.

Тук се откриха гледки към околните върхове. Слънцето бе започнало да топи нощния скреж и само един самолет придаваше неестествен привкус на пейзажа.

Отправихме се към Ушиците по Даутов връх, който се извисяваше над околнината окъпана в слънце.

На пътя, бодната на едно дърво се мъдреше табелка с текст: 1 h. Даутово езеро. Да бе, 1 час ама друг път си казах на ум и продължихме пред треволяк, клек и тук там дървеса.

Нещо баира макар и с неголям наклон ни се видя тежък и на седловината стигнахме поуморени. Тук похапнахме и зазяпахме гледките наоколо. Най-обзорното място за интесесните скали източно от седловината.

Един след друг се редувахме да се снимаме там дълго време.

Панорамата към Рила беше особено красива. Цялата планина обляна в слънце се кипреше насреща и ни махаше усмихната.

В обратната посока същата картина, но с по-остри форми на стърчащите мраморни зъбери наредени в редица – Окаден, Албутин, Разложки суходол, Каменитица, Баюва дупка, Бански суходол и проточилите се в страни ридове Стъпалата, Средонос и този на Котешкия чал.

В непосредствена близост освесната стена на Даутов връх макар и леко начумерена, останала в сянка кимаше одобрително и ни мамеше да тръгнем натам.

Мързела в крайна сметка надделя, а и излезлия хаплив поривист ветрец ни отказа от начинанието. Появиха се двама местни, които бяха тръгнали към езерото и ако имало време за върха. Пожелахме си приятно изкарване и се сурнахме към дъното на циркуса по стената на Даутов връх.

Тук се почви неочквана спънка. Повече не снимах защото си намерихме ново занимание – тлъсти, сочни, осланени, едри боровинки, които нападнахме като българската войска Одринската крепост 12-та година. В крайна сметка падна голяма паша. Улеснени бяхме и от това, че листенцата бяха окапали и плодчетата стърчаха на оголените стъбалца.

Полежахме и на едни пейки на излизане от резервата, та чак тогава тръгнахме към Кулиното всред буковата гора. Там возилото ни чакаше и отпрашихме към Неврокоп с една бирена пауза на Момина кула за да полеем разходката.

Зарекохме се следващата седмица при наличие на благоприятни метео условия да щурмуваме един известен върхар в Пирин, така че нищо чудно пак да пиша пътепис следващата седмица!:))))))