|
|
 |
| Един езерен преход |
|
пътепис от Пътеписи
публикувано от: nikolay, Николай
дата: 2007-08-01 10:46:39
показвания: 4715
|
|
|
 |
Николай И. Даутов
Имах ангажимент за събота сутринта и цяла седмица се чудех как да се придвижа с обществения транспорт в късния следобед до х. Вихрен. В крайна сметка нищо не стана. С един приятел се зарекохме в неделя рано рано да хванем из Пирина. За целта си взех почивен ден (понеделник) та да стане качествено ходене.
|
В 5 ч. сутринта се качихме на автобуса за Банско, и в 6:20 бяхме на х-л Стражите. Виснахме пред едно кафене да чакаме Дидо и Ива, които идваха от Софията с кола, за да започнат 20 дневното си скитане по Пирин. Те дойдоха към 7 ч. и тръгнахме към х. Вихрен. Там се разделихме. Дидо и Ива тръгнаха към Безбог, а ние с Динко хванахме към Муратови езера. На хижата имаше много народ, тръгнал за в. Вихрен, докато по "нашата" пътека бе спокойно. На Муратово ез. спряхме за закуска, упътихме едни хора тръгнали за Влахинския превал, след което щурмувахме Бъндеришка порта. Горе оставихме раниците и ходихме видим Гергийските езера.
Тръгнахме да слизаме през циркуса Голямо Спано поле. В долната му част срещнахме санданчани тръгнали за езерата, а после група рибари идващи от Синаница. На заслона в местността Малко Спано поле хапнахме и пихме по една кока кола за 1,50 лв. Преди да тръгнем към х. Беговица наблюдавахме 5-6 джипа, които се бореха с коловози и камъни за да стигнат заслона. Какъв е този мерак да си чупят колите, като могат да ги оставят 200 м по-надолу на равното така и не разбрах!
|
Превалихме гърба на рида Арнаутски гробища, пресякохме Атмегданската река и достигнахме разклона за Чаирски ез. Тъй като беше рано решихме да обходим циркуса Чаира и хванахме нагоре. Напълнихме шишетата с вода от р. Башлийца и навлязохме в клека. Малко преди най-ниските Чаирски ез. срещнахме хижаря на Беговица. И той излязъл на разходка. Нагоре имаше и други хора, което ме изненада. Обикновено трафикът по тази пътека е слаб. На бъбрековидното езеро под Превала спряхме да полежим и похапнем. Разхладихме и краката в езерото. Изненадата бе пълна, когато купища дребна риба се нахвърли и започна да хапе. Оказа се, че това е плевелна риба. Информацията ни даде човек от парковата охрана после на хижата.
Време беше да се качим и на Превала. От там се отвори нявероятна панорама към Превалски и Валявишки ез. гарнирана с Газей, Обидимските ушици, Момини двори и Валявишки чукар. Направихме много снимки.
Времето напредна и почнахме слизане в обратна посока като задминахме група от Сандански. Спряхме чак на Башлийца, за да пием вода, след което поехме към Беговица. Слизането към долината на Мозговица беше истинска мъка. Пълзящата хвойна бе заела пътеката и си изподрахме краката! На Бански гроб усетих, че обувките не са ми добре и си казах наум, че утре ще ги пъхна в раницата. 500 м преди х. Беговица работата стана ясна. Усетих болка на единия пръст. Спукан мазол. На куцукане се добрахме до хижата. Бях решил, че ще спя на чувал на поляната, но се отказах, тъй като беше доста замърсена, а и имаше коли.
Хижарят ни посрещна любезно, даде кърпи, сапун и на всеки по баня. Като събух обувките видях каква трагедия е настъпила. На всяко ходило по 3 бр. мазоли. Повече от година ходя с тези обувки и никога съм нямал проблеми. Не мога да си обясня какво стана сега. Олепих най-големите с медицински лепенки и нахлузих маратонки. Хапнахме доволно - кюфтенца, таратор, картофки, луканка, обърнахме по ракия със салатка, след което пожелахме приятна вечер на домакините и по леглата.
|
Сутринта станахме в 6:15 и напуснахме хижата. Предстоеше тежък за мен ден. Спътникът ми бе добре с краката, а аз стъпах и охках. Закусихме на Даков мост и продължихме срещу течението на р. Беговица. Почивките бяха по-начесто от вчера по обясними причини. Слънцето бе срещу нас и снимките не станаха от най-добрите. На Беговишкия превал към нас се втурнаха с лай 4 кучета, които пазеха стадо крави. С малко подсвиркване ги успокоихме и те завъртяха опашки. Почерпих ги по една вафла, за което ни облизаха подобаващо. После се появи говедаря, повика ги и ги подкара към Горното Беговишко ез.
|
Нямаше време да се пускаме към р. Мозговица и после да качваме Мозговишката порта, затова кривнахме по пътеката под в. Каменица и неговата издънка Каменишката кукла, за да излезем директно на Тевно ез. Там ни посрещна силен вятър и много не се застояхме. Хапнахме по един сандвич, напълнихме вода и хванахме към поратата между Кралев двор и кота 2722 м (сега наричана Момин двор). Там Динко се изкатери на Кралев двор, а аз останах да чакам. Няма как. Краката много ме боляха. От кота 2722 м се спусна една голяма група от 35-40 човека, тръгнали за Тевно езеро. Докато чаках проведох 3-4 телефонни разговора, след което се спуснахме в Кралевдворския циркус. Полека, по пътеката, слязохме на Попово ез. Последва снимане и ядене на бисквити. Обменихме няколко думи с плажуващи и забързахме, тъй като имаше известен риск да изпуснем лифта. А с тези разранени крака никак не ми се слизаше пеш от х. Безбог до х. Гоце Делчев. Стигнахме навреме. Тъкмо слязохме на долната станция и лифтът приключи работа.
От тук нататък нищо интересно. Жегата бе трудно търпима. На стоп ни взеха любезни хора от Добринища, където печеше още повече. На спирката няма никаква сянка и аха да колабираме. Стопирах бус, който ни остави в с. Места, откъдето един автобус с работещ климатик ни превози до Неврокоп (Гоце Делчев). А тук 40-градусов пек. Друго си беше горе, ехее!!!! |
публикувано от: Николай
дата: 2007-08-01 10:46:39
|
|
