Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Едно много старо сказание. Северен Пирин (3)
Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

В НОЩТА НА РАЗДЯЛАТА
пътепис от Пътеписи
дата: 2010-06-23 14:45:43
показвания: 4463

Васил Б.

"Ако можеха до говорят" Йордан Йовков.

Родопа планина. Няма българин, който при самото споменаване на това име да не почувства умиление и възторг от спомена за прелестните й хълмове и дефилета, тучни ливади, омайни борови гори, полегатите заоблени върхове, мълчаливи свидетели на историята й...

Може би тя е най-гласовитата наша планина. Звукът на чановете, вплетен в този на гайдата, сякаш отлепя човек от земята и там някъде, още по-високо го издига родопската песен, която и днес се рее в Космоса.

Вечер бе. С настъпването на нощта от съседните хребети се спусна ароматът на стотици билки, които опияняват и омагьосват човека. Луната изскочи иззад близкия хълм като огромна огнена пита и озари цялото село. Сякаш да помогне на закъснелите труженици по-лесно да се приберат по домовете. Както винаги, забързани стопани подкарваха животните към къщи. Но тази вечер някои от тях бързаха повече от обикновенното.

Причината за това беше Юсуф, който с цялото си семейство утре щеше да ги напусне и да поеме пълния с неизвестности път на емигранта.

Дълги дни и безсънни нощи му костваше този избор. Но в крайна сметка той и жена му решиха, че си струва, че всичко това го правят в името на трите си деца.

Голяма е притегателната сила на Родопа планина. Трудно може човек да се откъсне от нея и може би затова сякаш тази нощ беше още по-необикновена.

Нощта на раздялата.

Някой беше казал, че всяка раздяла е една малка смърт. Може би умира нещо вътре в човека. Умира без той да го рабере и същевременно друго се ражда, което да заеме опразненото вече място. Иначе човек би опустял изцяло.

Работни и трудолюбиви хора бяха Юсуф и жена му. На трудолюбие бяха научили и трите си деца. Още от най-ранно детство.

Преди време той беше вдигнал триката къща, пълна сега с роднини и приятели, дошли да го изпратят. Дълга бе раздялата, както и дълъг щеше да е пътят им.

Да, друго си е да тръгнеш към някоя европейска страна, друго е да прехвърлиш океана и да стигнеш Америка.

Весела глъч се носеше надалеч. Весели бяха гостите. Весели, но същевременно и някак тъжни бяха домакините. Отвсякъде се сипеха от хубави по-хубви пожелания. И въпреки, че бяха искрени и чисти те не можеха да се преборят с онази невидима сила, свила сърцата на заминаващите.

Изпращането беше в разгара си, когато силни удари по дворната врата накараха гостите да замлъкнат. Едва тогава ясно и отчетливо се чуха викове, съпроводени от дълго и отчетливо цвилене на кон.

Вратата на двора се разтресе за пореден път.

В същия момент при домакините притича техен съселянин.

- Юсуф, Юсуф - запъхтяно извика той. - Конят ти ще се пребие! Какво му стана ... Скъса се, избяга, а сега се блъска във вратата. Не можем да припарим до него... - разтревожено нареждаше човекът.

Десетки очи затърсиха стопанина. Нямаше го.

Няколко дни преди заминаването Юсуф беше продал коня си на свой съселянин. И сега, с първото изцвилване, той го позна. Нещо заседна в гърлото му, като че огромна стяга притисна гърдите му.

- Жена, нека го отведат, аз не мога да сляза сега... - каза той.

Бързо взе стъпалата за гония етаж, където имаше килер без външин стени. Влезе вътре и остана сам с мислите си.

Като филмова лента се завъртя животът му с любимия кон. Спомни си как го беше взел като малко конче. Как го научи да оре, да влиза във впряга, и още, и още ... Та той му беше и другар и пръв помощник във всяка една работа ...

Запуши ушите си, но и тук, в глухата стая, го настигна цвиленето, тропотът и суетенето на хората отвън.

“Не може така!” – рече на себе си Юсуф .

Слизайки на двора взе комат хляб - така правеше винаги, когато отиваше при своя гривест приятел.

Почти всички гости бяха излезли на улицата и наблюдаваха как неколцина мъже държат здраво коня и го теглят към къщата на новия му собственик.

Мъжът обясняваше възбудено на насъбралите се:

- Цяла вечер беше неспокоен, скачаше, цвилеше, не зная как скъса повода, прескочи оградата и ... ето го тук. Блъска се във вратата, ще се утрепе! Извинявайте, че ви вдигнах от масата ... – добави той виновно. А къде е Юсуф, да си вземем довиждане. Хубав кон ми продаде!

- Ето ме – чу се приглушен, сякаш далечен глас.

Всички погледнаха натам, отдето дойде гласът. Да, това беше Юсуф, но гласът сякаш не беше неговият. А и той самият стоеше встрани от тях. Някак странно. Ръцете му бяха отпуснати, като че опираха земята... В дясната се белееше нещо.

Гледаше, но сякаш не виждаше хората, които дърпаха коня. Викове се смесваха с цвиленето. Трудно можеше да се отделят силуетите на хората, приличащи на безформена маса, вкупчила се около коня. Луната се отразяваше в изпотения му, мощен гръб. А той пристъпяше едва - едва – извил глава към Юсуфовата къща. Още малко и щяха да се загубят зад ъгъла на улицата...

Юсуф не можа повече да издържи. Мъчително и бавно си пое въздух и ... изсвири късо, както винаги, когато го викаше. Но сега звукът излезе приглушен. Дори не успя да надвие шума от насъбралите се хора. Юсуф преглътна и примирено отпусна рамене.

В същи миг конят изцвили високо и продължително. Изправи се на задните си крака и отхвърли мъжете, които го водеха. Със стремителен галоп се впусна назад.

Настана огромна тишина. Даже вятърът сякаш спря. И щурците замлъкнаха. Чуваше се само тропотът на коня. Той препускаше като хала към Юсуф.

Хората наоколо изтръпнаха. Дали ще успее да спре? Може би в изблик на радост щеше да го прегази...

Но ето, че той спря така, че сякаш се сля с него.

Сякаш някаква невидима сила свърза два свята за миг в едно цяло!

И така, че тази същата сила озари отвътре и сърцата на събралите се изпращачи.

Юсуф поднесе към устата му коматът хляб.

Но конят даже не го и помириса.

Завираше главата си ту под дясното, ту под лявото му рамо.

Човекът изпусна хляба.

И го прегърна.

Насъбралите се наоколо не забелелязаха как сълзите се стичаха по бузата на Юсуф и се сляха с друга една сълза, много по-голяма...

Високо горе, някак странно и меко, луната се усмихваше.

---

*САЩ, гр. Чикаго, февруари 2004 г.
** Разказът е написан по действителен случай споделен от жител на с. Слащен пред Васил Б. Публикуван е във вестниците: „Старт.BG”, гр. Чикаго, САЩ и „Нова Места”, гр. Гоце Делчев, България. За разказът правен кратък репортаж и във вестник „24 часа”, София, България.

дата: 2010-06-23 14:45:43

Коментари

#1
Джоката
2010-06-28 14:49:00

Много трогателна история ! Дано такива раздели да стават все по-рядко !

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 951
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2024

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg