Начало Новини Фотогалерии Карта на сайта За нас Членове Връзки Пишете ни  

Подбрано за Вас:

Екология: 5 материала Екология (5)
Любопитно планините: 0 материала Любопитно планините
Пирин: 6 материала Пирин (6)
Рила: 2 материала Рила (2)
Стара планина: 1 материала Стара планина (1)
Пътеписи: 24 материала Пътеписи (24)
търсене в сайта:
 
Ново:

Абонамент за в-к "Ехо"
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин
Преходите на ТЕПД "Ореляк" през 2011 г.
Пътеводител за планината Беласица
ТЕПД "Ореляк" подкрепи издаването на нова книга за община Гоце Делчев

Последни коментари:

Едно много старо сказание. Северен Пирин (3)
Конете на Демяница (7)
Нова книга - географски и етимологичен речник на Пирин (1)
Неделен фоторазказ от Пирин (5)
Митове и реалност за големите ски курорти в България, зимна олимпиада София 2014 , Банско и Супер Боровец (5)
Ком - Емине през лето Господне 2006-то ч. 2 (Дни 7-12) (15)
Ком - Емине 1995 г. ч. 2 (дни 11 - 24) (5)
" Голям поход " - ще го бъде ли? (7)
Пътеводител за планината Беласица (1)
Езерата на Пирин (3)

RSS 2.0 Feeds
RSS 2.0

За Джангал и Момини двори
статия
дата: 2010-11-17 15:19:15
показвания: 6255

Николай Ив. Даутов

Районът на Попово езеро е едно от най-посещаваните места в НП „Пирин“. Всеки дошъл на това място остава възхитен от мащабите и красотата на това истинско планинско море. Неотменима част от този пейзаж са двата върха, които се издигат като самотни кули от двете му страни. Този, който възправя мощната си снага на запад от езерото, днес е популярен сред туристите с името Джангал, а източния, забил острието си в облаците, те наричат Сиврия.

Тук, при тези върхове, се събират землищата на три населени места, чийто ритъм на живот от векове е свързан с Пирин. Това са Кремен, Обидим и Банско. До недалечното минало звънците на многобройните стада са огласяли околните пасища, а буйните реки са давали сила на трионите от техните дъскорезници. Населението в близките селища има различно гледище от това на туристите, относно местоположението и имената споменатите два върха. Този, на запад от Попово езеро, то нарича Момини двори или Момин двор, а източния назовава Джангал.

Винаги когато правя излети в района или посещавам близките селата Обидим и Кремен, у мен възниква един и същ въпрос - как се е получило това разминаване? Когато срещна някой тукашен човек не пропускам възможността да насоча разговора към планината. Понякога минава дори час, за да дойде момента, в който аз ще попитам събеседника си, защо в туристическите карти и книги пише, че върхът, който те наричат Джангал, е с името Сиврия? Отговорите са прости и кратки. Едни казват, че не знаят, а други дават следното обяснение: „така го водят понаучному“. Щом е понаучному, явно учените са го измислили, разсъждавах аз. Трудовете на нашите и чужди изследователи на Пирин лесно се намират в библиотеките и аз отидох там да се запозная с тях. С изненада обаче открих, че учените не споменават за връх с име Сиврия, а становището им съвпада напълно с това на местните хора. Нека се пренесем назад във времето, за да видим какво са писали те.


Фрагмент от картата на проф. Ж. Радев за района на Попово езеро. Западния връх е отбелязан като Мпмин двор, а източния като Джангалица.
Фрагмент от картата на проф. Ж. Радев за района на Попово езеро. Западния връх е отбелязан като Мпмин двор, а източния като Джангалица.
Легендите разказват за сестрата на бог Перун – Перуника мома, която живяла в Момините градини, които се намирали в малкия циркус под връх Кралев двор. Известните изследователи Димитър и Константин Молерови, родом от гр. Банско, в своите краеведски проучвания в края на XIX и началото на XX век, са ни оставили едно предание за нея, в което се казва: „През цялата зима (Перуника, бел. моя) тъкала платна, а рано напролет слизала към голямото планинско езеро да ги бели и ги простирала да съхнат на близкия връх. Оттогава останало върхът да се нарича Момин двор“. В днешната туристическа литература и карти с името Момин двор се означава един от върховете по билото на Пирин. В преданието се казва, че Перуника слиза до голямото езеро (Попово езеро) и простира на близкия връх. Този на билото обаче, не е близо до езерото, а и Перуника би трябвало да се качва до него, за да простира, а не да слиза.

По време на Първата световна война, известният българския географ проф. Жеко Радев, изработва карта на Пирин. Част от нея, отнасяща се за района на циркуса на Попово езеро, той помества в книгата си „Природна скулптура по високите български планини“ отпечатана през 1920 г. Там, върхът на запад от езерото той е отбелязал с името Момин двор, а източния означил като Джангалица.


Детайл от топографската карта 1:100 000 на д-р Х. Луис, която показва положението и имената на върховете Момин двор и Джангал
Детайл от топографската карта 1:100 000 на д-р Х. Луис, която показва положението и имената на върховете Момин двор и Джангал
През 1928-1929 г. немския геоморфолог проф. д-р Херберт Луис прави подробни изследвания в Пирин. През 1930 г. той издава книгата си „Морфографски проучвания в Югозападна България“ към която прилага две топографски карти на планината в мащаб 1:100 000 и 1:25 000. Те са изготвени в сътрудничество с известния тогава немски фотограметър и картограф д-р Рихард Финстервалдер. На тях той отбелязва върхът западно от Попово езеро с името Момин двор, а този от изток Джангал.

Интерес представляват записките от теренните бележки на известния фолклорист Иван Кюлев от 1933 и 1934 г., публикувани в мултимедийната база данни на Института по фолклор към БАН. Там Кюлев пише: „На запад (от Попово езеро, бел. моя) се издига Момин двор, покрит рядко със слаби красиви цветя“. Следва преразказ на една местна легенда за Попово езеро, в която той казва: „Верва се, че местото е "стопанито" и царува лош дух. Некога лошият бог се е къпал в езерото и сестра му простирала платната си по западния връх, затова се нарича Момин двор“.

В едно постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти от 1936 г., което се отнася за гората и пасищата на гр. Банско, при описанието на границата четем как след в. Мангър тепе (днес по-известен като Полежан) тя върви: „...посока югоизток и пак югозапад по зъберите на Момини двори на точка 52 на главното било на Пирина, идентична с полигонална точка – засечка XIII, отстояща 3,382 метра от точка 51“. Любопитното за отбелязване е, че границата първо върви по зъберите на Момини двори и след това отива на билото. За всеки любител на планината, който е спирал край брега на Голямото Валявишко езеро е ясно на кой връх принадлежат гореописаните зъбери.


Фрагмент от Австро-Унгарска генералщабна топографска карта от 1913 г., където с името Чангал тепе е означен върхът източно от Попово езеро.
Фрагмент от Австро-Унгарска генералщабна топографска карта от 1913 г., където с името Чангал тепе е означен върхът източно от Попово езеро.
През 1938 г., на страниците на списание „Български турист“ известния български геолог и запален турист проф. Георги К. Георгиев пише, че за да се отиде от Попово езеро до Валявишките езера се минава през: „седловината Портата, между в. Момин двор и Малък Мангър тепе“. Днес туристите наричат тази седловина Джангалска порта, а жителите за Обидим и Кремен Момина порта или само Портата. В същата година проф. Георгиев публикува и труда си „Езерата на Пирин планина“. В него, при описание на Голямото Валявишко езеро той пише: „С двата си острова обрасли в клек и с великолепното отражение на най-поетичния пирински връх Момин двор (Бански Дженгал), езерото представя рядка неподозирана гледка”. Интересното е, че в скоби след Момин двор, проф. Георгиев слага името Бански Дженгал. Пак там в описанието на Попово езеро той упоменава върхът на изток от него името Джангалица. В пътеводителя на Пирин от 1956 г., чийто автор е също проф. Георгиев често споменава двата върха. За този западно от Попово езеро на едно място той казва: „Името на този връх засега е все още неустановено. Жителите на селата по източните склонове на Пирин (Кремен, Брезница и др.) го наричат Момин двор и свързват името му с едно хубаво предание за сестрата на бог Перун”. Източния връх Георгиев описва с името Сиврия, но отбелязва, че местното население нарича мястото Джангал.


Върховете Джангал и Момини двори
Върховете Джангал и Момини двори
Изчерпателна и конкретна информация относно названията на двата върха дава туристът Никола Папазов, съавтор на сборника „Избрани туристически маршрути“ от 1961 г. Там той пише следното за западния връх: „Внушителен изглежда от тук в. Дженгал (2730 м). Североизточната му страна е нащърбена като зъб и се е образувало едно терасовидно плато, в което до късно се таят снежни преспи. Според преданието в миналото той е бил спасителен остров на избягалите от турците моми кременки и брезничанки, затова местните планинци наричат Дженгал Момин двор“. По-нататък, в описанието на Кременския циркус той дава информация и за източния връх, като пише следното: „На изток циркусът се огражда от в. Човеко (2332 м), на юг от в. Джано, а на запад – от острия рид на в. Сиврия (2585 м). Този връх местните селяни наричат Дженгал, а околността – Дженгалица. Дженгал на турски значи овца, агнетата на която са починали или изклани. При стригането на такива майки оставят по един пискюл над хълбоците за отлика от другите овце. В миналото откарвали дженгалите на паша в околностите на Кременските езера – оттам са и наименованията Дженгалица и Дженгал, който наподобява на пискюла на подобна овца“.

Названията Джангал и Момин(и) двор(и) са обект на изследване и от българските езиковеди и ономасти. Едно такова проучване е „Местните имена в Разложко“ с автор Константин Попов. В него той посочва, че Джангалските (Кременските) езера са на изток от в. Джангал, което е точно така. Тук е мястото да се спомене, че населението на селата Обидим, Кремен и Брезница нарича местността, където се намират Кременските езера Джангалица, а самите езера Джангалски.

Няма смисъл, а не е и нужно да се дават още примери. Оказва се, че названието Сиврия не е дадено от учените, както смятат тукашните планинци. Но кой освен тях обикаля планината? Читателят бързо ще намери отговорът на този риторичен въпрос. Туристите разбира се!

Още в първия пътеводител на Пирин от 1929 г. срещаме названията Сиврия и Дженгал, като името на втория е описано неточно с „е“ вместо с „а“, което ще даде отражение в туристическата литература след това. През 1938 г. планинарят Георги Ст. Георгиев публикува на страниците на списание „Български турист“ обширна статия под заглавие „Пирин планина“. В нея, според мен без основание, той ни съобщава, че учените са информирани от: „неосведомени лица“, а местното население не е наясно с топонимията, тъй като: „няма пряко отношение и близост с планината“. Пак там Георгиев пише, че върхът западно от Попово езеро се казва: „Дженгал (бански)“, а рида източно от него е: „наричан сега Сиврия“. Щом сега този рид се нарича Сиврия, както казва той, явно преди това е имал друго име. Интересно е защо западния връх, който според него се наричал Дженгал е „бански“? Щом има Бански Джангал, логично е да си помислим, че има и някой друг такъв – примерно Обидимски или Кременски Джангал. По-нататък Георгиев прави извод, че грижите на планинарското проучване трябва да включват и: „кръщението с хубави и изразителни имена на върхове и типични места“.

Днес, няколко десетилетия по-късно, никак не са малко названията в Пирин дадени от туристите. Дали ще дойде време, когато разминаването между тях и местните хора ще изчезне, ние не знаем. По-важното е да помним това което са ни оставили те, и да го предадем на бъдещите поколения.

*Статията е публикувана в сп. "Орбел", бр. 2, 2010 г.

дата: 2010-11-17 15:19:15

Коментари

#1
Спас Малинов
2010-11-18 13:56:56
http://www.spasmalinov.hit.bg

Браво за изчерпатерната статия, дава много полезна информация. Аз много съм се учудвал, че едни наричат Дженгал, а други Джангал, сега ми е ясна разликата и кое е правилното.
Ще се радвам и на други статии за други места в пирин, например Синаница, Муратов връх и др.

Добави коментар
Иконка: смени иконка
Име:
e-mail:
e-mail адресът ви не се показва
Web-сайт:
Коментар:
КОД:
ВНИМАНИЕ!
С цел да се избегнат автоматизирани съобщения въведете в полето горе числото: 248
Туристическо, екологично и природозащитно дружество "ОРЕЛЯК", Гоце Делчев, 2004-2024

Всички права запазени. Никаква част от материалите и снимките по този сайт
не може да бъде копирана и използвана без изричното съгласие на ТЕПД "Ореляк".
За повече информация и допитвания по въпроса, се свържете с нас на адрес: oreliak@gbg.bg
e-mail: oreliak@gbg.bg